Да се изтрие Харков от лицето на земята...
Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде особено позволение на Клуб Z да разгласява Дневника ѝ на български.
3 април 2024 година
Днес се отбих в обичаното ми цветарско магазинче на Проспекта на героите в Харкив. Помислех, че като спрат денем тока, ще се погрижа за балкона: ще измия прозорците, ще изнеса саксиите с цветя, най-сетне ще засадя филизите, че корените им са се проточили цял километър.
Нали е пролет. Независимо от всичко.
Продавачката ме посреща на прага, споделя: „ Не, не, никога, на бегониите още им е рано за балкона, тази нощ прогнозите са към нулата “.
И стоим с нея в наситена с аромати на градински рози цветарница, и дружно гледаме прогнозата за времето. Зави сиренета, ние се спогледахме, негласно се дръпнахме в отдела за култивиран торове – по-далече от прозорците – и обсъждаме събуждането на драцената от зимния сън.
Господи, какъв брой го обичам този мой град.
На пръв взор той е толкоз огромен, голям, в някои райони никога не съм стъпвала. Но толкоз е мъничък в действителност.
Наскоро на пазара една старица ми споделя: „ Днес сметаната малко киселее, не като предходната, която купихте “.
" Миналата " беше при започване на март. А тя помни.
На бензиностанцията, където паркирам колата си, когато с Хектор отиваме на разходка в парка, всички знаят какви цигари пуша и какво кафе обичам. На добермана му викат: „ Ето го и нашия хубавец “. И тичат да го погалят сред ушичките.
Това е моят град.
С неговите междуметия „ тю “, „ ля “, „ шо “ („ тю “ – „ пу “ /изразява неодобрение или учудване/, „ ля “ – „ виж го ти! “ и „ шо “ – „ кво “ /но показва най-различни неща: «Шо?» («Извинете, не ви чух»), «Шо-шо?» («Нищо не разбрах»), «А шо?» (И какво?), «А шо!» («Защо не!»), «Чорти шо!» («Дявол знае, какво!»). – бел. прев.), с които можеш да изразиш целия набор от съществуващите страсти.
С безбройните му пейки, които, в случай че ги продадеш, можеш да купиш Монако.
С леката му високомерност.
– Не парка „ Шевченко “, а ГРАДИНАТА „ Шевченко “! (и завърта очи).
С присъщите му " тремпель " (вид окачалка за дрехи), " баклажка " (манерка), " кулек ", (фунийка) " судочек " (съдинка) – термини, неразбираеми даже за жителите на прилежащата област.
Харкив.
Научих се да плавам в „ смрадливата река “ в Салтивка и си счупих крайник, скачайки от най-ниската точка на „ канатката “ (кабинков въжен превоз – бел. прев.) в Павлово Поле.
Все още си вардя " студняк " (студентската брошура – бел. прев.), правех си срещите „ под Термометъра “ (огромен термометър на централната постройка в Харкив – бел. прев.), правех фотоси на фона на „ Дистрофиците “, които гостите на града назовават Паметник на влюбените.
Знам защо „ Гърбавият мост " е прегърбен.
Моят град. Днес той е засегнат, без ток, а в някои региони и без вода. Шперплатови прозорци, бетонни блок-постове, мрачни лица.
Боли ме.
През последните дни името му не слиза от първите страници на разнообразни издания – „ готви се нахлуване “, „ опити с новите бомби “, „ евакуирайте се “.
И вчерашен фрагмент от ефира на кремълските мерзавци:
– Да се изтрие Харков от лицето на земята!
Чичковците в студио кимват одобрително.
Не ме е боязън, не, гнус ме е. Сякаш някой педофил произнася името на твоето дете.
Ще засадя бегониите идната седмица. Плюя на вашите „ опити да се дестабилизира обстановката и да се изплаши популацията “.
Кур за вас, а не Харкив.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
3 април 2024 година
Днес се отбих в обичаното ми цветарско магазинче на Проспекта на героите в Харкив. Помислех, че като спрат денем тока, ще се погрижа за балкона: ще измия прозорците, ще изнеса саксиите с цветя, най-сетне ще засадя филизите, че корените им са се проточили цял километър.
Нали е пролет. Независимо от всичко.
Продавачката ме посреща на прага, споделя: „ Не, не, никога, на бегониите още им е рано за балкона, тази нощ прогнозите са към нулата “.
И стоим с нея в наситена с аромати на градински рози цветарница, и дружно гледаме прогнозата за времето. Зави сиренета, ние се спогледахме, негласно се дръпнахме в отдела за култивиран торове – по-далече от прозорците – и обсъждаме събуждането на драцената от зимния сън.
Господи, какъв брой го обичам този мой град.
На пръв взор той е толкоз огромен, голям, в някои райони никога не съм стъпвала. Но толкоз е мъничък в действителност.
Наскоро на пазара една старица ми споделя: „ Днес сметаната малко киселее, не като предходната, която купихте “.
" Миналата " беше при започване на март. А тя помни.
На бензиностанцията, където паркирам колата си, когато с Хектор отиваме на разходка в парка, всички знаят какви цигари пуша и какво кафе обичам. На добермана му викат: „ Ето го и нашия хубавец “. И тичат да го погалят сред ушичките.
Това е моят град.
С неговите междуметия „ тю “, „ ля “, „ шо “ („ тю “ – „ пу “ /изразява неодобрение или учудване/, „ ля “ – „ виж го ти! “ и „ шо “ – „ кво “ /но показва най-различни неща: «Шо?» («Извинете, не ви чух»), «Шо-шо?» («Нищо не разбрах»), «А шо?» (И какво?), «А шо!» («Защо не!»), «Чорти шо!» («Дявол знае, какво!»). – бел. прев.), с които можеш да изразиш целия набор от съществуващите страсти.
С безбройните му пейки, които, в случай че ги продадеш, можеш да купиш Монако.
С леката му високомерност.
– Не парка „ Шевченко “, а ГРАДИНАТА „ Шевченко “! (и завърта очи).
С присъщите му " тремпель " (вид окачалка за дрехи), " баклажка " (манерка), " кулек ", (фунийка) " судочек " (съдинка) – термини, неразбираеми даже за жителите на прилежащата област.
Харкив.
Научих се да плавам в „ смрадливата река “ в Салтивка и си счупих крайник, скачайки от най-ниската точка на „ канатката “ (кабинков въжен превоз – бел. прев.) в Павлово Поле.
Все още си вардя " студняк " (студентската брошура – бел. прев.), правех си срещите „ под Термометъра “ (огромен термометър на централната постройка в Харкив – бел. прев.), правех фотоси на фона на „ Дистрофиците “, които гостите на града назовават Паметник на влюбените.
Знам защо „ Гърбавият мост " е прегърбен.
Моят град. Днес той е засегнат, без ток, а в някои региони и без вода. Шперплатови прозорци, бетонни блок-постове, мрачни лица.
Боли ме.
През последните дни името му не слиза от първите страници на разнообразни издания – „ готви се нахлуване “, „ опити с новите бомби “, „ евакуирайте се “.
И вчерашен фрагмент от ефира на кремълските мерзавци:
– Да се изтрие Харков от лицето на земята!
Чичковците в студио кимват одобрително.
Не ме е боязън, не, гнус ме е. Сякаш някой педофил произнася името на твоето дете.
Ще засадя бегониите идната седмица. Плюя на вашите „ опити да се дестабилизира обстановката и да се изплаши популацията “.
Кур за вас, а не Харкив.
---
На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на нашествието Харкив непрекъснато е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 година популацията на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по величина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да изоставен града, преселвайки се в други райони или напускайки страната.
Но въпреки всичко през днешния ден в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, по какъв начин се пробват да живеят пълноценно и почтено ни споделя във „ Военният дневник на една харкивчанка “ украинската журналистка и писателка Анна Гин.
Превод Валентина Ярмилко
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ